Как бившият шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс се превърна в медиен магнат на Балканите

Това журналистическо разследване за нездравия интерес на бившия шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс към медиите на Балканите е осъществено в края на 2017 г., специално за френската Медийна обсерватория (OJIM) и е финансирано от читателите на сайта на организацията.

Главозамайващата кариера на Дейвид Петреъс – от главнокомандващ международните сили в Ирак и Афганистан и директор на ЦРУ до ръководител на финансовия гигант KKR и медиен магнат е олицетворение на новата формула на властта – военно-разузнавателно-финансово-медийна.

Кариерата на Петреъс се срива през 2012 г., когато е принуден да напусне ЦРУ заради шумен секс скандал. Вината на четиризвездния генерал бе допълнително утежнена от лъжите му по време на следствието и най-вече от обстоятелството, че е издавал държавни тайни на любовницата си. Присъдата му от две години лишаване от свобода условно и глоба от 100 000 долара обаче е нищо, в сравнение с аналогични случаи като делото срещу Едуард Сноудън, например, за който се твърди, че е разгласил далеч по-маловажна информация.

Но Петреъс скоро се съвзема. Само шест месеца след скандала започва работа в гигантския фонд за дялови инвестиции “Kohlberg, Kravis, Roberts & Co. L. P.” (KKR), като оглавява създадения наскоро Глобален Институт.

Варварите от Уолстрийт

През 1970-те и 80-те години компанията KKR бе първопроходец на пазара на LBO (Lever­aged Buy­out), или „ливъридж изкупуване“ – придобиване на предприятия срещу привличане на голям кредит. Създателят на концепцията — Джеръм Колберг, обаче, скоро ще се потресе от „хищната алчност, обзела деловите отношения“ и ще напусне създадения от него фонд, завещавайки му само първата буква от името си. След неговото напускане второто „К“ – Хенри Кравис, разширява ЛБО-операциите до степен, че скоро компанията КKR се сдобива с нелицеприятното прозвище „варварите от Уолстрийт“. Тяхното ливъридж-поглъщане на тютюневия гигант “RJR Nabis­co” дори заляга в основата на литературния и филмов бестселър “Варвари пред портата“ (“Bar­bar­ians at the Gate”). Те стават шампиони в прилагането на този метод, въпреки че той често води до раздробяване и дори до банкрут на погълнатите компании – както в случая с другата им известна ливъридж-придобивка “Ener­gy Future Hold­ings”. Впрочем, същият метод използва днес и френският медиен магнат Патрик Драи, чиято империя почива на колосалната задлъжнялост.

В края на 2016 г. Доналд Тръмп предлага на Петреъс да оглави американската дипломация, но той предпочита да остане в KKR, където вече е акционер. Кравис и Петреъс са членове на Съвета по международни отношения (Coun­cil on For­eign Rela­tions) и постоянни участници в заседанията на Билдербергския клуб. По информация на вестник “Jerusalem Post” Кравис заема 38‑о място в списъка на най-богатите евреи в света.

Начало на атаката

Преминавайки в света на бизнеса, бившият държавен служител веднага се отличава, разширявайки и бездруго впечатляващия портфейл на KKR. По онова време, през 2013 г., фондът прави първите си преки инвестиции в Източна и Централна Европа със закупуването на медийната компания “Unit­ed Group” (SBB/Telemach). Цената на сделката не е публично оповестена, но според някои оценки надвишава един милиард евро. “Unit­ed Group” обединява най-големите интернет-доставчици и оператори на кабелна и сателитна телевизия в бивша Югославия с близо два милиона потребители:

• SBB (Ser­bia Broad­band) – най-големият доставчик на кабелна телевизия и интернет в Сърбия със 700.000 абонати;
• Telemach – водещият доставчик на кабелна телевизия и интернет в Словения и Босна и Херцеговина(БиГ);
• Total TV – водещият доставчик на сателитна телевизия в Сърбия, обхващащ шестте страни от бивша Югославия;
• NetTV Plus – основният оператор на интернет-телевизия;
• Unit­ed Media – включващ тв каналите Sport klub, Cin­e­ma­nia, Ultra, Mini Ultra, Lov i ribolov;
• СAS­Me­dia – най-голямата агенция за реклама в кабелна и сателитна телевизия.

През следващата, 2014 година, КKR разширява своето влияние. Чрез “Unit­ed Group” фондът купува гиганта в развлекателната индустрия, специализиран в областта на турбо-фолка “Grand Pro­duc­tion” и придобива контролния пакет в най-големия кабелен оператор на Черна гора BBM. Става съсобственик и в най-популярния информационен сайт в Сърбия – Blic.rs, изкупувайки 49% от акциите на домейна от швейцарската медийна група “Ringi­er”.

Накрая KKR пуска собствен регионален тв канал — “N1 TV”, който става ексклузивен партньор на CNN, със свои студиа в Белград, Загреб и Сараево. Чрез тази спорна операция “Unit­ed Group” обединява производството на телевизионно съдържание с разпространението му.

През 2015 година компанията създава нов прецедент, придобивайки словенския мобилен оператор “Tuš­mo­bil”. Това е първият случай на закупуване на мобилен оператор от доставчик на кабелна телевизия. През 2017 г.  KKR слага ръка и върху бизнеса на “Cen­tral Euro­pean Media Enter­pris­es” (CME) в Хърватия и Словения, включително върху “TV Nova” – най-популярната хърватска телевизия, с най-висок рейтинг на новините в страната, както и върху “РОР-TV”, чиято програма “24ur” е най-гледаната в цяла Словения. Едновременно с това “Unit­ed Group” продължава да разширява сферата си на влияние на пазара за стационарна и мобилна телефония, поглъщайки основните си конкуренти, в това число “BHB Сable TV” (Босна и Херцеговина), “M‑kabl” (Черна гора) и “Ikom” (Сърбия).

Кой кого прикрива?

Под ръководството на Петреъс, „финансовите варвари“ изграждат истинска медийна империя, при това тихомълком, извън общественото внимание. Появяват се само отделни, закъснели и повърхностни разследвания, които все пак хвърлят светлина върху някои детайли.

Така например, през 2015 година Съветът за борба с корупцията в Сърбия излиза с Доклад за структурата на собствеността и контрола върху медиите в страната. В документа като първостепенен проблем се посочва непрозрачността в собствеността на медиите. През следващата година собствеността на “Unit­ed Group” става обект на съвместно разследване на словенския вестник „Дело“ и Проекта за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP). Статията им „Тъмната страна на Telemach” осветява задкулисието на най-големия доставчик на информация. Оказва се, че зад компанията има цял лабиринт от фантомни офшорни компании, които се размножават като гъби в данъчните убежища, за да прикрият истинските собственици и техните финансови канали.

Половинчато разобличение: великият комбинатор е сърбин

Основна цел на разследването е сърбинът Драган Шолак. През 2000 г. в Крагуевац (Сърбия) той основава фирмата KDS – местен кабелен оператор. И остава негов директор през цялото време, докато стартъп-ът стремително набира скорост, като през 2002 г. се трансформира в SBB, през 2012 г. — в “SBB/ Telemach”, а през 2013 г. в “Unit­ed Group”. Но това е общоизвестен факт. Новината в това разследване е, че Шолак притежава 20% от акциите на компанията, скрит зад фирмата „Ger­rard Enter­pris­es”, регистрирана на о. Ман през 2001 г.

Този „крал на кабеларките“, по прицип „недостъпен за медиите“, се превръща в бизнес- акула насред икономическата разруха, един самозабравил се новобогаташ сред осиромашалите си сънародници, с частен самолет, вила на Женевското езеро и голф игрище, принадлежало някога на югославския крал. ( Впрочем разкошният начин на живот на Петреус също привлече вниманието, дори се появиха статии в “Huff­Post” и в “Wash­ing­ton Post”). Сърбин в регион, раздиран от национални вражди, и фокусник, откриващ по три офшорни компании на ден, който вкарва, а после вади от ръкава си милиони евро – при това без да плаща данъци – дава сериозни основания на журналистите от „Дело“ и продължителите на техния труд (“Nacional”, “Jutarn­ji list”, “Ekspres”…) да насочат прожекторите към Шолак. Пък и рискът е по-малък, отколкото ако тръгнеш по следите на истински едрия дивеч.

Ролята на посланиците на САЩ

Опитът на „Дело“ да разплете пипалата на структурите, притежаващи “Unit­ed Group”, води в крайна сметка до заключението, че истинските собственици се крият зад множество паравани. Така и не става ясно дали Шолак е действителен собственик или само прикритие.

Шолак не е самостоятелен играч. Задокеанските му финансисти, в това число и KKR, държат контролните пакети във всичките му предприятия. Именно те го поставят начело на “Unit­ed Group” и от самото начало осигуряват стремителния възход на компанията. Това става ясно от грама на посолството на САЩ в Белград, публикувана на сайта Wik­ileaks. За съжаление никой досега не й е обърнал подобаващо внимание, въпреки че е лесно достъпна в интернет.

Депешата от 2007 г. е изцяло посветена на SBB, както е видно и от заглавието: “Ser­bia Broad­band” работи във враждебна среда”. Вътре Шолак се споменава като основен информатор на посолството, до степен, че поражда въпроси за характера на отношенията му с американската дипломация. Авторът – посланикът на САЩ в Белград, Майкъл Полт, се застъпва за Шолак пред Вашингтон, като прилага към грамата свой отчет относно съвместните усилия на американските дипломати и инвеститори за решаване на проблема. Това се върши под благовидния предлог за борба с пазарната доминация на националния оператор „Телеком“, „използващ агресивни методи и политическо влияние“ за защита на монополното си положение. Към днешна дата обаче става ясно, че на практика посланикът е вършел същото, в което обвинява „Телеком“, само че в полза на SBB. Телеграмата е с дата 1 юни 2007 г., а на 27 юни се съобщава за историческото събитие – сключването на първата в историята ЛБО-сделка в Сърбия: поглъщането на SBB от компанията “Mid Europa Partners”.

Следващият американски посланик — Камерън Мантер, след напускането на дипломатическия пост се прехвърля, не щеш ли, тъкмо в “Mid Europa Part­ners” като съветник на “SBB-Telemach” при започването на преговорите с Петреус през 2013 г. Предшественикът на Полт, небезизвестният Уилям Монгомъри — първият посланик на САЩ в Белград след агресията на НАТО през 1999 г. и цветната революция в Сърбия от 5 октомври 2000 г., който се разпорежда в страната като имперски консул, пък е бивш бизнес партньор на Брент Садлър. Въпросният Садлър работи като кореспондент на CNN в Белград по време на бомбардировките, а впоследствие става директор на “N1 TV” – основният телевизионен канал на “Unit­ed Group” и ексклузивен партньор на CNN в Източна Европа.

Враговете стават партньори

Консултантската фирма „Mont­gomery Sadler Matić & Asso­ciates” (MSM & asso­ciates) обединява едно много необичайно трио: бившият посланик на САЩ и бившият репортер на CNN стават партньори с Горан Матич, министър на информацията на Съюзна Република Югославия в периода 1998–1999 г. По това време постът в Сърбия се заема от Александър Вучич, сегашният президент на страната.

В навечерието на бомбардировките същият този Матич отправя остри критики към медиите, които служат на чужди господари: „Повече от ясно е, че собственикът, който плаща, поръчва информацията”.  След нападението на НАТО пак той заявява по CNN: “Готови сме да се борим с агресора”. Когато на 23 април 1999 г. ракетите на НАТО разрушават сградата на сръбската национална телевизия и убиват 16 служители, Би Би Си цитира думите му:  „Това е чудовищно, безпрецедентно престъпление”. В недотам обективния репортаж на бъдещия му партньор Садлър по CNN този цитат е сведен до две думи: “престъпно деяние”. Тогавашният британски премиер Тони Блеър ще възрази, че бомбардировката на телевизионните студиа е „напълно оправдана”. И на 3 май 1999 г., точно в Деня на свободата на печата, НАТО сравнява със земята още една телевизия – Радио-телевизия Нови сад.

Оттогава двамата бивши министри на информацията се извъртяха на 180° по отношение на предишния си враг. Особено впечатляващ е пируетът на Вучич. Тъкмо неговата партия впоследствие нае Монтгомъри като съветник на правителството, а когато спечели властта, като съветник на правителството бе привлечен Тони Блеър, когото през 1999 г. същите тези хора смятаха за изчадие на ада. Което не попречи на Вучич през 2005 г. да напише хвалебствена рецензия за книга с изисканото заглавие „Тони Блеър, английският лайнян педераст“ (!). Впрочем бившият националист поддържа топли дружески отношения и с други лица, отговорни за агресията срещу страната му – Герхард Шрьодер и Бил Клинтън.

Генерали-инвеститори

Колкото до Петреъс, той също кичи гърдите си с медал на НАТО за бивша Югославия. През 1999 г., като адютант на генерал Хю Шелтън, началник на Обединения комитет на началник-щабовете на Въоръжените сили на САЩ, той му помага в планирането и координацията на ударите. До връщането си на Балканите като инвеститор Петреъс вече е прекарал няколко години в региона като заместник-началник на Щаба на Стабилизиращите сили на НАТО (СФОР) в Босна и Херцеговина и като заместник-командващ секретната контратерористична група по залавянето на сърби, издирвани от Международния трибунал за бивша Югославия, преди 11 септември да промени приоритетите му с превръщането на джихадистите от съюзници на САЩ в техен основен враг. „Именно тогава започва бъдещата му еволюция“, пише Фред Каплан в биографичната си книга „Бунтовниците: Дейвид Петреъс и опитът за промяна на американския начин за водене на война“ (2013, стр.65).

Впрочем четиризвездният колега на Петреъс — Уесли Кларк, главнокомандващ силите на НАТО по време на бомбардировките срещу Югославия, също се приютява в света на големия бизнес (както и генералите Одиерно, Маккристъл и Малън; припомням, че още през 1961 г. президентът Дуайт Айзенхауър предупреждаваше за опасността, произтичаща от военно-промишления комплекс). Уесли Кларк пое управлението на канадската компания “Envid­i­ty Ener­gy Inc”, която води спорни преговори за проучване на големите въглищни находища в “освободеното” от неговите войски  Косово. Петреъс пък, без излишен шум, бе назначен за главен преговарящ на фонда KKR при поглъщането на “Unit­ed Group” през 2013 година.

По онова време той се среща няколко пъти с тогавашния премиер на Сърбия Александър Вучич, както публично, така и в частен порядък.

Милионите на Сорос или тайната на възхода

Депешите на Уикилийкс съдържат сведения и за ключовия момент в развитието на “Unit­ed Group”. През 2002 г. малката стартъп компания на Шолак вади страхотен късмет като успява да привлече инвестиции в размер на 10 милиона долара от Инвестиционния Фонд за Югоизточна Европа (SEEF). Разпоредител със средствата на фонда е компанията “Soros Invest­ment Cap­i­tal Man­age­ment”, преименувана по-късно на “Bed­min­ster Cap­i­tal Man­age­ment”, чийто основател е Джордж Сорос.

Социално активният милиардер има много общо с Кравис (от фонда KKR) – по случайно съвпадение двамата са съседи по вила на брега на Атлантика и съвсем неслучайно споделят една и съща страст към закупуването на балкански кабелни оператори.

Именно инвестициите на Сорос са причина за стремителния възход на SBB и главозамайващото му впускане в мътния водовъртеж на международните финанси. Сорос води след себе си Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която инвестира през 2004 г. още 15 милиона евро. Тази „Европейска“ банка, чийто най-голям акционер се явяват САЩ, продължава да е съсобственик и съинвеститор в  “Unit­ed Group” и в момента (към края на 2017 г.).

По-късно фондът на Сорос се разделя на SEEF I и SEEF II, които се явяват едновременно купувач и продавач при поглъщането на SBB от компанията “Mid Europe” през 2007 г. Тази частна инвестиционна компания, ръководена от бивши високопоставени служители на Световната банка и МВФ по-късно ще се похвали, че си е върнала инвестициите в троен обем, благодарение на астрономическата сума, изплетена й от KKR.

Джордж (с фамилно име Шварц) е кръстен Сорос от баща си — есперантист. На есперанто думата „сорос“ означава „ще се извиси“. Добър старт за малкия Дьорд, както и за бизнеса на Шолак, когото той далновидно подкрепя.

Но кой помага на самия Сорос в началото на кариерата му? Първоначалният капитал за неговата първа компания, “Dou­ble Eagle Fund”, отпосле преименувана на “Quan­tum Fund”, е предоставен от Жорж Карлвайс от “Banque Privée S.A.” в Лугано, собственост на барон Едмонд дьо Ротшилд (според статия, впоследствие свалена от сайта на “Wash­ing­ton Times”). По информация на сп. “Time”, “по-късно Ротшилдови и други богати европейци му дават още шест милиона долара“. Е, сега вече има върху какво да стъпи, за да се извиси, както ще покаже бъдещето.

Разточителни инвестиции в губещи медии

Дори финансистите, за които няма нищо свято, съблюдават свещения закон за печалбата. Въпреки това възвращаемостта на вложенията на KKR в балкански медии е под въпрос дори в далечна перспектива. Секторът преживява такива трудности, че дори ключови активи като SBB в Сърбия и “Nova TV” в Хърватия трупат загуби.

В случая със SBB, даже астрономическите инвестиции на KKR през 2013 г. не подобряват ситуацията. Напротив, публичните годишни отчети  показват устойчив ръст на загубите в милиони евро: през 2010 г. – 33 млн. евро, през 2011 – равновесие, 2012 – 10,5 млн. евро, 2013 – 1,4 млн. евро. Накрая, през 2014 – 29 млн. евро, 2015 – 33 млн. евро, 2016 – 35 млн. евро. Виждаме, че през 2016 г. загубите са рекордни – 35 милиона евро.

Обяснението? Купувайки медии, Петреъс купува влияние. И тук възниква въпросът кой е този инвеститор, който би се зарадвал да чуе: „Милиардите ви ги няма, нито обещаната печалба, но затова пък се сдобихме с медийно влияние в Източна Европа?“ Това едва ли би се харесало на пенсионерите от пенсионния фонд на щата Орегон. Но кой знае, може сред приятелите на Петреъс от Билдербергския клуб и да се намери някой доволен.

Друго възможно обяснение е завишаването на разходите с цел избягване на данъци. Благодарение на отрицателния си баланс, SBB години наред не плаща нито цент данък печалба, въпреки отчетените приходи от 170  млн. евро през 2016 г. А загубите за бюджета на Сърбия се изчисляват на десетки милиони евро.

Държавата не си влиза във функциите

Най-голямата жертва на тези съмнителни схеми, естествено, са гражданите – основните създатели на благата, които “Unit­ed Group” изнася в данъчни убежища, гражданите, които освен всичко друго, плащат и данъци. Страда и конкуренцията – кой може да се състезава с фаворит, разполагащ с неограничени финансови възможности, с нулево облагане, транснационална картелизация и продукция от CNN? В крайна сметка страдат и държавите, които се отказват от данъци. Както и от задължението си да защитават свободната конкуренция и своите граждани.

Именно държавите са тези, които би следвало да контролират KKR. Само те могат да пресичат незаконни бизнес практики и да запълват дупките в законодателството.

Но държавите предпочитат да си затварят очите. Всички разобличения за дейността на медийната империя KKR досега са идвали от обществени организации и частни лица. Колкото до законодателните промени, обикновено те само разширяват още повече законодателните пробойни, както показа докладът на Медийната Обсерватория за Югоизточна Европа (South East Euro­pean Media Obser­va­to­ry) с красноречивото заглавие: „Големите държави нагодиха сръбския медиен закон към нуждите на балканската CNN”.

Европейският съюз като инструмент за лобиране

През 2014 г. конфронтацията между сръбската държава и KKR изглежда неизбежна. KKR тъкмо се гласи да пусне свой телевизионен канал (N1) чрез собствената си разпространителска мрежа “SBB Telemach”, част от собствената му холдингова компания “Unit­ed Group”. В същото време правителството публикува проектозакона за медиите. Едното обаче изключва другото, тъй като законът забранява на дистрибуторите да предлагат собствено съдържание. Забраната е напълно логична: дистрибуторът винаги ще предпочете своите канали в ущърб на конкурентите. На същия принцип преди години Европейският съюз принуди държавния телевизионен канал на Сърбия (РТС) да се откаже от разпространителската си мрежа.

Само че този път мнението на Брюксел е точно обратното, или по-скоро бива преобърнато след лобистки натиск от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие (съсобственик на “Unit­ed Group”) и на юридическата компания “Gide Loyrette Nouel”, наета специално за тази цел. След нова среща с Петреъс премиерът Вучич слага точка на спора като приветства появата на N1 в Сърбия. Така държавата на практика се самоотстранява.

През август 2014 г. парламентът приема изцяло нов текст на закона, написан под диктовката на банкерите и адвокатите от Брюксел, вместо първоначалния вариант, който е логично следствие от изборния процес и участието на гражданите.

Отстранявайки народа, транснационалната олигархия извива ръцете на парламента, който и бездруго не се съпротивлява особено.

Епилог: Телевизия N1 тръгва през октомври 2014 г. През март 2017-та кабелният оператор SBB успява да отстрани най-гледания телевизионен канал — държавният РТС1, от първото копче на дистанционното. Привилегированото място, което РТС1 заема от самото си създаване, е отдадено на N1.

Влияе ли собственикът на своите медии?

Когато коалицията на НАТО бомбардира РТС през 1999 г., го прави с аргумента, че телевизията неизбежно провежда пропагандата на своя собственик. И тъй като в случая собственик се явява една неприятелска държава, а пропагандата е част от военния арсенал, то НАТО разглежда телевизията като оръжие и, следователно, законна цел на ударите.

N1 също си има собственици обаче. Сред тях цял генерал, участник в същата тази война. Колкото до пропагандата, достатъчно е да се видят информациите, свързани с пренареждането на телевизионните канали, които са нагледен пример за манипулация. Като заглавието „Нараства политическият натиск за изтласкването назад на N1 в мрежата на SBB“(N1, 2017) , с което се внушава, че някой, едва ли не, се опитва да ощети принадлежащия на KKR канал, докато на практика е тъкмо обратното — той е изстрелян на най-горни позиции. N1 е шампион и в манипулациите с числата. През 2016 г., в репортажите си, каналът завишава четворно броя на участниците в демонстрациите, подкрепяни от американски неправителствени организации, докато числото на протестиращите срещу НАТО е занижено 30 пъти. На президентските избори в Сърбия през 2017 година телевизията работи като пресцентър на един от кандидатите, игнорирайки напълно останалите.

Борец за влияние

Грубото погазване на демокрацията от страна на KKR в името на „балканския CNN” е представено от Петреъс като „утвърждаване на демократичните ценности“. Впрочем това е единственият път, в който някой от босовете на N1 въобще коментира действията на канала, при това пред журналисти от самия канал. Без да му мигне окото, Петреъс хвали тяхната обективност и независимост.

И ако думите му противоречат на истината, то е защото си имаме работа със специалист по войните за влияние.

„В международните отношения едва ли има нещо по-важно от историческите образи и възприятия, залегнали в умовете на хората“. С този цитат започва първата научна статия на Петреъс през 1986 г., както и докторската му дисертация, защитена година по-късно в Принстънския университет. Още тогава ученият генерал става основен сторонник на преориентацията на американската армия. Което ще рече да се измести фокуса от конвенционалната война и да се пренасочи към борбата срещу въстаниците (на английски coun­terin­sur­gency или COIN) под лозунга „да завладеем сърцата и умовете“. През 2006 г. той залага тази доктрина в армейския устав за контравъстаническа борба (“FM 3–24 Coun­terin­sur­gency”), който ознаменува новия подход към войната. Ирак и Афганистан са лабораториите, в които Петреъс изпробва теорията си като главнокомандващ в периода от 2007 до 2011 г.

След като изпълнява мисията си, Петреъс може спокойно да напусне армията, където е извършил истинска революция, подсигурявайки кариерата си още от самото начало. Като курсант в Уест Пойнт ухажва дъщерята на декана, с което си спечелва насмешката на приятелите и ръката на младата дама. Постепенно започва да се издига, като остава в сянката на генералите Галвин, Вуоно и Шелтън. До секс скандала през 2012 г. той е любимец на пресата, която го обсипва с хвалебствени статии (на медиен жаргон по-известни като „свирки“). На чара му устояват малцина недоброжелатели като адмирал Фалън, който го нарича „малък страхлив женкар“.

Завладяване на сърцата и умовете

Петреъс, който поддържа кореспонденция с Марсел Бижар и е запален читател на „Центурионите“ на Жан Лартеги, открито признава френското влияние върху мирогледа си и в частност това на теоретика Давид Галула. Което не пречи на френския му колега, генерал Морис Дрюар, да осъди доктрината му за „завладяване на сърцата и умовете“ като „репресивен марчъндайзинг над населението“ (в прекрасното си изследване за френската армия „Да завладееш сърцата и умовете”, CDEF, 2010, 57).

Истинският смисъл на този израз е дефиниран в армейския устав FM 3–24 по следния начин: „Сърцата“ — означава да убедим населението, че успехът на силите, борещи се срещу бунтовниците, е от негов жизненоважен интерес. „Умовете“ – означава да убедим хората в това, че тези сили са в състояние да ги защитят, а съпротивата им е безполезна. Помнете, че симпатиите на населението към окупационните войски са без значение. Важни са не емоциите, а личният интерес“. Разделът „Медии и борба за влияние“ предлага почти оруелски рецепти: „Внимателно подбирайте думите … Например, дали да наречете контравъстаническите сили освободители или окупатори?“.

Опитният в подобни двусмислия Петреъс упорито говори за „победата“ в Ирак, въпреки че нахлуването там доведе до безспорна катастрофа. Страната затъна в хаос, аргументите, с които се обосноваваше необходимостта от военни действия, се оказаха лъжливи, а заявените цели така и не бяха постигнати. На практика моделът на Петреъс за контравъстаническа борба съчетава в себе си огромна манипулация с огромно насилие: гражданска война, въздушни удари, нощни рейдове, атаки с дронове, мъчения. Тази истина почти не изплува в медиите, които изглежда също следват устава на Петреъс (раздел „Приддържане към една обща трактовка“)

1986-та е най-важната година за Петреъс: той става теоретик на контравъстаническата борба и член на Съвета за международни отношения, където се запознава с Джеймс Стил, ветеран от програмата „Феникс“ във Виетнам. По-късно, в тясно сътрудничество с Петреъс, Стил създава ескадроните на смъртта и  лагерите за мъчения в Ирак.

Шпионаж и манипулации в Мрежата

През 2010 г. Петреъс сформира първата армия от интернет-тролове (Американската шпионска операция за манипулация на социалните мрежи, “Guardian”, 2011). Като ръководител на Централното командване на армията на САЩ (CENTCOM) обявява конкурс за програмно осигуряване на управлението на тролове, позволяващо на 50 юзъри да управляват 500 фалшиви профила, „без заплаха за разкриването им от подготвен противник“.

Само няколко години по-късно същите действия от страна на Русия ще станат обект на критики от страна журналистите, които, обаче, ще подминат с мълчание американските първопроходци в жанра, както винаги. Така например, в статия, публикувана от сайта “Obs-Rue89” се споменават пет страни, замесени в подобна дейност, но САЩ не фигурират сред тях.

Като военен, Петреъс прекрасно разбира, че информационните технологии са незаменими за информационни операции. Още като директор на ЦРУ той предупреждава: „ще стане възможно да ви следим чрез съдомиялната машина” (“Wired”, 2012). Днес, вече  медиен магнат, той си остава по прежнему войнствен: „Киберпространството е изцяло ново поле за война” (Би Би Си, 2017). И призовава активно за засилване на котрола върху интернет.

В това отношение е интересно, че KKR контролира оромен брой интернет- компании, в това число “Optiv” (киберсигурност), “GoDad­dy” (хостинг), “First Data” (електронни пари) и, разбира се, интернет-доставчиците от “Unit­ed Group”.

Масовото следене в интернет от страна на англо-американските разузнавателни служби, за което говори Едуард Сноудън, достига своя пик тъкмо по времето, когато Петреъс е начело на ЦРУ. Става дума за проекти като “Prism”, които осигуряват пряк достъп до сървърите на интернет гигантите Google, Face­book, Apple, Microsoft и др., както и такива като “Mus­cu­lar” и “Tem­po­ra”, които позволяват непосредствено проникване в оптичните кабели.

На Балканите значителна част от интернет трафика минава през провайдърите, закупени от Петреъс. Сръбското разследване „Невидимата инфраструктура – потокът на данни“ показа, че целият трафик се събира в една точка: “Ако някой иска да чете, филтрира или възпре целия национален трафик, протичащ по мрежата на SBB, може да го направи, използвайки именно това средоточие”. Не щеш ли, тази точка принадлежи именно на KKR.

Защо да я разбиваш, като можеш просто да я притежаваш?

Държавни пари и частни пари

Войните на Петреъс влекат след себе си значителни разходи, не само като човешки жертви, но и като пари на данъкоплатците. И тези загуби вече се изчисляват не в милиарди, а в нечуваните преди трилиони долари.

Част от тези безпрецедентни суми отиват в ръцете както на частни компании (“Частни подизпълнители са заработили 138 милиона долара от войната в Ирак“, “Finan­cial Times”, 2013), така и на граждански (Hal­libur­ton-KBR), военни (Black­wa­ter) и разузнавателни (Bell Pot­tinger) подизпълнители. Войната бе приватизирана, което обяснява появата на раздел „Мултинационални корпорации и частни подизпълнители“ в армейския устав на Петреъс.

Като главнокомандващ, Петреъс разполага с колосални средства и работи директно с частните корпорации. Но кой реално плаща сметката, когато най-мощната военна държава затъне в чудовищни дългове покрай финансирането на своите войни: командващият или този, който го финансира?

Повишаване на генералите във финансисти

През целия си живот Петреъс гради кариера, ухажвайки висшите представители на властта. Понижаването му от армейските и разузнавателни висини до ранга на финансист погрешно се възприема като своего рода оставка или пенсиониране. Но в действителност става дума за служебно повишение.

Дейвид Хоуел Петреъс прави успешна кариера и в друга област: манипулацията на съзнанието. Примерът му е показателен за радикалните промени, настъпили в света на информацията. До този момент никой не допускаше, че е възможно бивш шеф на разузнаването да ръководи медии, и то в страна, за чието унищожаване е спомогнал. Но ето, че този вражески генерал, ръководител на тайна служба и специалист по пропагандата успя да превземе медиите на една подложена на бомбардировки нация, изтъквайки като предлог осигуряването на обективна информация. Потресаващ ход! Но нищо не е в състояние да шокира завладените умове и сърца.

Превод: “Гласове” / Source : glasove.com